Тя остана неразбрана,
нито чута, ни видяна,
тази дума, от нас изречена за нас.
Толкова тихо, в шепот едва,
и двамата, сякаш на себе си казали,
а тръгнали нанякъде след час или два,
щастливите мигове на две сме нарязали.
И тогава, отнякъде много далече,
думата чухме, един от друг двамата.
Разбрахме "Обич" бе, а след това лятната вечер,
дари ни слова, които толкова хора ги нямаха.
Явор Перфанов© ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up