От всяка дума се рои вселена
и атоми политат - милиони,
енергия, в безкрая споделена,
разтапяща душевните ни брони...
От дума само – ураган се ражда,
със пулса на сърцето ни - лудешки,
и всяка клетка в себе си съгражда
познание за този миг човешки...
От казаното – рани се отварят,
кървящи облаци закапват тихо,
и удари от шпага задравяват,
но болката във мислите ни скита...
И някога, когато топла дума
погали ни - усмихната и чиста,
променя всичко с дланите незрими –
и цвят в очите може да разлисти...
Честита Цветница на всички!
© Михаил Цветански All rights reserved.