Apr 9, 2012, 10:38 AM

Думи 

  Poetry » Phylosophy
910 0 19
От всяка дума се рои вселена
и атоми политат - милиони,
енергия, в безкрая споделена,
разтапяща душевните ни брони...
От дума само – ураган се ражда,
със пулса на сърцето ни - лудешки,
и всяка клетка в себе си съгражда
познание за този миг човешки...
От казаното – рани се отварят,
кървящи облаци закапват тихо,
и удари от шпага задравяват,
но болката във мислите ни скита... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Михаил Цветански All rights reserved.

Random works
: ??:??