Aug 5, 2022, 9:47 AM

Думи 

  Poetry » Phylosophy
548 2 5
Къде отиват думите изречени,
понякога тежащи в самота.
На болка, тиха мъка са обречени…
Потъват в бездънна тишина.
Облечени във ярост се забиват
и режат с острието на кама.
С отрова те душата ни убиват…
Оставят тежка рана до смъртта.
Без дъх крещим, в безсилие обхванати,
нахвърляни, безсмислени слова,
със злост нападащи, в оръжие обърнати…
Отлитат и изчезват без следа. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Райна Иванова All rights reserved.

Random works
: ??:??