Болката надделява всеки път,
щом утехата срещу нея се изправя.
И достигнала до на мъката върхa,
думите им се опитвам да забравя.
Всеки ден се спъвам в лица на не-човеци,
превърнали себе си във култ.
Те ме целят с думи за други пътеки
и защо съм тръгнала по техния им път.
Наранена крия се в черна дупка
и подреждам думите по правилния ред.
За миг по-силна е във мен утехата
и лъжа се, че чувствам се добре.