Разпаднаха се думите на прах,
а вятърът ги хвърли на морето.
Напразно ли чрез думите мечтах
да стигна до душата ти, където
се раждаха пожар подир пожар?
Сега гори там, някъде отляво.
Ненужен тук е всякакъв ПиаР
на болката, която пак стеснява
пътеката към свята светлина.
Във всеки укор ражда се забрава.
Дано, Любов, отново да греша.
Метален вкус от думите остава, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up