Нима ще ни стигне това съществуване
да си казваме с поглед и думи "Обичам те!"?
Любовта ни прилича на безкрайно сънуване,
но обсебва реално сърцата и мислите.
Убеден съм, че тя ще е винаги в нас -
в ускорения пулс, в тишината на мислите.
Като шепот ще чуваме нейния глас,
ще осмисля в живота годините.
Но едва ли със думи би разказал Любов.
Все едно в многослов да описваш Нирвана.
Май "Обичам те!" стига за близост и за зов,
но за чувствата в нас думи няма и няма! ...