Думи от формалин

Sep 16, 2011, 4:25 PM

Poetry » Other

780 0 1

Пръстите докосват те в ковчега,

от устните тече ти формалин.

Нима това ще е утеха -

и в ковчега ще си мой любим!

В бяла роба си облечен -

така ще те пренасят в оня свят.

Какво да сложа ти, за да си вечен?

Да спра Вселенския ти бяг?

Целувам те. Перото безпощадно

напомня ми за белия ти дим.

За обич е сърцето жадно,

а имам само аромат на формалин.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

ZEMEDELEC (Красимир Дяков)

2011-09-16T18:47:52+03:00

Не, не... Това е Жестокост... Вечна му памет!