Посветено на Анито! И всички, които са изпитвали тежестта на думите...

Думите

Кажи ми, че все още надежда има.

Подай ми ръка в тази тежка зима.

Но ти обърна гръб и надалеч подмина.

Думите ти бяха нежни и така надежни.

Защо излъга ме и после си замина?

Кажи ми, че все още обичта е жива.

Прегърни ме здраво за да бъда силен.

Но ти отиде си и остави ме сам в тази

тежка зима.

Защо ме изостави, защо не ме обича?

Кажи ми, защо истината премълча?

Защо думи празни ти изрече?

Нима по лесно бе да ме излъжеш,

да убиеш доверието ми на прах?

Бяха прости думи, бяха тежки думи.

Сега мълчеливо напред вървя,

през тази вечна зима.

Без надежда и без обич.

Защото думите красиви,

топлят и после те убиват.