Думите
Няма никога да бъде вече същото...
Беше то, каквото беше!
Думите, веднъж от теб изречени,
се забиха като остър нож в сърцето ми...
И умира любовта, ранената -
бавно се изнизва от телата ни...
Капки кръв се стичат и отнасят някъде
топлината от очите и ръцете ни.
Няма ги минутите вълшебни на мълчанието,
дето се разбирахме без думи.
Дето нужен бе ни само нежен поглед, ...