Apr 18, 2014, 10:49 PM

Думите 

  Poetry
457 0 3

Думите ми - премълчани,

разпиляни,

пак събрани -

животът ми -

така, на длан

събран,

или пък пропилян,

не знам.

Но щом удари пътната врата

и чуя стъпките на моите деца,

щом сетя се за тези,

чиито сълзи бърсах,

не можах

или пък съхраних

в спомен

или стих,

си знам -

животът ми

съвсем непропилян.

Животът ми -

на длан отворена - така.

Прегръщам ви така!

 

© Мая Тинчева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??