ДУМИТЕ
Всичко е суета и гонене на вятъра...
из „Еклесиаст”
Препъната в ръба на тромав стих,
душата ми скимти и не е същата -
мазоли хвана, скърши се до вик,
строши се като стъклена покъщнина,
разбита във стената след скандал,
изригнал от дълбокото на мислите.
Поднася ме словесният провал
и думите са хлъзгави, разкиснати.
И думите са евтина храна, ...