Aug 26, 2021, 9:12 PM  

Думите 

  Poetry » Phylosophy
420 4 10

Тишина. И в тишината думи
поискали на глас да изкрещят,
да хукнат по издрасканите друми
и цветно по паважа да цъфтят.
Да пръскат пак уханията нежни,
да свиват за любимите гнезда,
забравили за битките си прежни,
да пърхат с пеперудени крила.
Запели пак любовните си трели,
душите ни извайват чудеса.
В щриховани слънца за нас изгрели,
те, думите, се раждат...  в тишина.

© Таня Мезева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Сенилга, сега видях превода! Благодаря ти от сърце!
  • Прекрасно! Блиц - перевод. сразу при чтении

    Тишина. И в тишине томятся
    и просят вслух произнестись слова
    на исцарапаной дороге в наше счастье,
    чтоб на асфальте вновь и вновь цвести садам.
    И ароматом сладким орошаясь,
    слогаться в гнёзда счастья и любви,
    и о боях прошедших забывая,
    порхать, как бабочка и трели петь свои
    Так пой же гимн своей любви ты снова,
    Ведь наши души чудеса творят,
    Как солнце всходит так и в каждым слове
    Рождает нас для мира тишина.
  • Много ми хареса и на мен, Танче! Думите имат огромна сила, а твоите директно докосват сърцето ми! Браво!
  • И аз съм с харесалите!
  • Мария, Миленка, Ели, благодаря за топлите думи!
  • Много хубав стих! Поздравления!
  • Красиво и истинско!
  • Браво, Таня!👏 Обичат те думите!❤️
  • Благодаря, Дани!
  • Хубаво е, Таня!
Random works
: ??:??