Думите... думите вече ми бягат,

тези паразити черни, грозни и неверни...

тези малки дупки изгорено от цигара,

пепелта, която моят пламък не изгаря,

тези пошли, малки, кривокраки

черни дупки, стъпкани черници,

мравки слепи и сакати, петна в леглото на девица...

На лисицата гроздето горчи,

думите ми бягат вече, малка

съм, но пораснах и подскачам

под лозата, да ги стигна, да ги стигна,

но краката им ги носят надалеч, дори да мигна

няма време, няма смисъл, тичай

да ги хванеш,

вино да направиш.

На пазара пак оцет купувам

и ми горчи, а не киселее...

Думите ми няма

и пари

няма думите да върнат, а ми се живее...

Въглените на таланта тлеят,

а в казана новите ми глупави творби...

Думите ми няма, птиците дори да пеят,

думите ми няма и това боли...