Колко пътеки обрасли до пълна забравеност,
своята сбъднатост някъде с трепет жадуват!
Стъпки догарящи бавно с отминала пламенност,
търсят следите да върнат деня в съществуване!
Думи неказани, дълго в душите стаявани,
в същата плахост тежат и болезнено дращят.
Мисли родени за полет, а в миг приземявани,
толкова скъпо ще струват в нощта на разплащане.
Страшно тежат пропилените наши възможности,
с лека ръка незачетени в час на прозрение!
Времето взема, но рядко ни дава. Как сложно е
даже частица да върнем в това измерение! ...