koli4a (Никола Апостолов)
1362 3236
Jan 15, 2013, 2:01 PM

Думите на един умиращ 

  Poetry » Civilian
446 0 7

Нима не съм заслужил, Боже,

към мен да бъдеш старец благ?

Нима не искаш и не може

на теб да бъда мил и драг?

 

Защо оставяш ме на друми

сиротен, гладен, че и бос?

Защо не казваш топли думи

или ме смяташ ти за прост?

 

Нима достойно е да влача

години дрипави на гръб?

От мъка всеки ден да плача

и да полягам все на ръб.

 

Защо така ме ти наказваш

да мисля всеки ден за гроб?

Защо едни ги все помазваш,

а мене смяташ ме за роб?

 

Отричам се от тебе вече -

не искам да ми бъдеш Бог.

Отивам даже по-далече:

набивам те от днес на глог.

 

Така поне и аз ще мога

да казвам силно: - Няма Бог!

Ще смъркам земната си дрога

и ще се влача, като смок.

 

И нека моите другари

със мъка да ме погребат.

И вместо вино и цигари,

псувните ми да раздадат.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??