Nov 29, 2005, 9:04 PM

Душ 

  Poetry
1322 0 2
ЗА ДУША
Душът ме гледа с разплакани кранчета,
безсилно прокапва със глас -
чака затягане, чака разбиране
както и всеки от нас.
Мивката приклюмва тъжно,
смирено крие дългата си шия;
Седи чучурът умълчан,
сякаш тайна е,
че не работи десният му кран...
Тоалетната е все така отворета эа всеки -
тя умее да общува..., ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Владимирова All rights reserved.

Random works
: ??:??