ДУША
Чели ли сте някога душа,
написана, описана със думи,
гравирана в спомени руша,
стени, които всяка нощ издигам.
Рисували ли сте някога сълза,
по детски чиста, бяла като нежност,
изплакана от болка самота,
която всеки грях измива...
Поглеждали ли сте някога очи,
до кръв, излъгани и наранени,
подпухнали от мъка и сълзи,
и обич едностранна, несподелена...
Чели ли сте някога душа,
написана, описана със думи...
душа-коруба, бяла самота,
и мъка, Боже, колко мъка ....
© Диана Димитрова All rights reserved.