Бавно стапя се в нощта,
останалата по погрешка,
в мен последна капчица надежда.
Неразбрана от света,
непрестанно аз скърбя,
а в опит мъката си да прикривам,
безропотно отказвам се да протестирам.
Отчаян е стремежът ми да възродя,
отдавна изстиналата ми душа,
безутешно от горестта набедена
и навярно завинаги победена,
съсухрена, състарена, ...