Dec 9, 2008, 8:18 PM

Душа 

  Poetry » Love
613 0 1
Душата ми изгаря от страдание!
Душата ми крещи - защо така?!
Защо загубих това нежно създание?
Защо погубих любовта!?

Случаен допир, поглед, пълен със желание...
Нима забравил си всичко това?
Не вярвам!!! Ти беше толкова страстно създание!
Не вярвам да е било мимолетно всичко това!

© Маргарита Василева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • ако още има шанс се надявай,ако не се откажи.Стиха ти е добър!
Random works
: ??:??