Jan 29, 2012, 3:48 PM

Душа 

  Poetry » Other
968 0 12

Разрушена и гола душа,

премаля от зловещи камшици!

Ще си тръгне, тъй както дошла -

по надежда от остри бодлици.

 

 

Подхвърлете ù шепа земя!

Не метете след топлите стъпки!

Тук ще никнат рождени цветя,

в обосели от времето тръпки!

 

 

И ще плачат с гласа на дете,

по-голямо от тайна вселена.

В тоя климат безводен ще спре

жива вяра, от други презрена!

 

 

 

© Милена Христова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??