/дуетен стих - Татяна Г. Денева и Таня Мезева/
Като кристална топка ме разби - съдба.
На хиляди парченца от илюзии...
На мънички и остри стъкалца,
които отразяват тъжни мисли.
Разочарована! Ужасно! Ех, Съдба...
Защо го правиш? Слагаш ме на тясно.
Без избор ме оставяш! До кога?
Не съм ти враг...нима не ти е ясно?
Захвърли ме за кой ли път в калта.
Харесва ти навярно да ме няма...
Да лазя, да се влача... но така ...