smile1 (Валка)
448 4639
Aug 17, 2011, 9:49 AM

Душа изплакана 

  Poetry » Other
697 1 6

Дъжд заваля и изплака душата ми в тъмни стъкла... 
Тя пресъхна, смали се, сбра се в шепичка топла. 
Нощта любопитна само надникна - всичко видя 
и разстла своя плащ... А вятър прозорците хлопна. 

Птица тревожна съм - с изранени от полет криле, 
сгушена на студената стая във ъгъла сив 
да дочака свойто утро с болно за обич сърце, 
да политне високо, далеко, след порив красив. 

Високо, далеко... Над света шарен, над безкрая, 
в шеметна гонка на вятъра с буйния кон... 
Ще си взема мъничко късче магия от рая - 
и ръце ще намерят в ръце безметежен подслон.

© Валка All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??