Душата си пред тебе
разсъблякох... до голо.
Положих я в краката ти.
На колене тя те помоли. -
Не ме предавай никога!
Не ме предавай!
Не ме оставяй!
Никога не ме оставяй!
Ти се наведе,
взе я нежно на ръце,
с дъха си я погали
и прошепна -
„Никога“ е много дълго време,
обич моя.
Не мога да ти обещая...
© Ваня Радовенска All rights reserved.
Зарадва ме коментара ти!
АНТОАН, благодаря ти, приятелю!Винаги си щедър към мен, дано заслужавам!
Колкото до коментара на Андромаха... Благодаря, че си е направила труда да прочете.