Полунощ е. Смъртно бледа, в прозореца ми Луната наднича...
Гладни вампири вият. Пият кръв. От душата ми. Ненаситници.
Сенки зловещи - мислите мои тежко изпълват мрака. И крача...
Празна стаята. Само те и аз. Надбягвам се с тях. Проклетници!
Някъде в ъгъла спотаена е. Озъбена, хили се гадно Съдбата ми.
Малко ми даде, а всичко ми взе... Сега вече иска Душата ми...
Как ми прилича на Онази с Косата! Също толкова грозна е.
Жестока с мен. Безмилостна бе. Но, ще се разплатим. Време е.
Чуй Съдба! Не давам душата си. Парцалива, болна е. Наранена.
Трябва ми! Само нея си имам вече. Болката само тя още усеща...
Лоша плячка избра. Ще сбъркаш. Още силна е. Зъбата. И Борбена.
Вървя към Ада, нали там ме пращаш? Дявола - по Душата посреща. ...