Кристали от прелест магична валят
и снежно вълшебство танцува навън
във облачен плащ се е сгушил денят
сънуващ най-цветния пролетен сън.
На хълма притихнал съвсем на ръба
заставам и взирам се пак надалеч
въздишка с усмивка проронвам едва
смирена да бъда все нещо ми пречи.
Дали е това, че мечтая безспир,
измисляйки приказки с хъс и размах?
Аз губя се в бялата девствена шир
покой тук блажен и жадуван познах. ...