Душата
В пустиня бяла пак се лутам плаха аз,
избледняла като онзи хермелин.
Нощта пристъпва в своя първи час
и в миг аз слагам пак фалшивия си грим.
Измамна също е одеждата ми ярка,
показваща непокътната плът,
но там под нея някъде се мярка
душата стенеща, превила гръб.
И следват миговете чудна слава,
аплаузи, бурни викове, пожар.
Поглъща ме изпепеляващата лава
и подарява ми най-ценния си дар.
Но той не е най-обикновен подарък,
като този в старата ми, тъмна ракла.
Той има силата да бъде вечно жарък,
да носи щастие, тъгата да премахва.
Обичам ви и винаги ще ви обичам,
другари мои,
аплодиращи, прекланящи се
пред моя странен, нетипичен нрав.
Но колкото и силно да се вричам,
не мога аз да спра душата,
да бъде все тъй слаба,
тъгата да прикрива с гняв...
© Цуци All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря за положителните ви коментари!
-
Хубаво пишеш ,Цвети!
Ритмичен и зрял за възраста ти е стихът ти!
Поздравления! -
Харесах! Поздрав!
-
"Измамна също е одеждата ми ярка,
показваща непокътната плът,
но там под нея някъде се мярка
душата стенеща, превила гръб."
Хареса ми!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
