Събуждам се... едва е четири... абстиненция,
в миг липса странна бодва ме в нощта,
опипвам се – изглежда, че съм целия,
все пак съзнавам – литнала е... моята Душа.
Ужасен страх пристяга в клещи тялото,
къде, кога и с кой ли тръгнала е тя?
Светът не знае, ще се спъне във мъглата,
която души ни след раните от любовта.
Припомням си – обича тя морето,
ще плува с непокорните русалки, вълните
нежно ще погали в прилива, с небето
ще се слее във дъга, ...