Бледнеят ми звездите
във времето заразно,
че пълни са очите,
сърцето пък е празно.
Душата ми се чуди
чия страна да вземе.
Очите ли са луди,
или сърцето дреме.
Но днес Любов се ражда
със образ на Икона.
Душата се възражда
с усмивка на Мадона.
Очите си я турят
във свойте обективи.
Сърцето я притуря
към своите активи.
Душата се намесва
в страната на сърцето.
Страхът ми се обесва
с усмивка на лицето.
© Никола Апостолов All rights reserved.
Радвам се, че харесвате! Поздрави от мен и БЪДЕТЕ!