Душата й - изранена, сърцето й - разбито
(елегия за късната любов)
Отива си, преметнала през рамо срещите,
които забраниха частните недели.
Отива си, а фаровете на насрещното
отхвърлят сянката ù - щрих по мантинела.
Прекрачва уморена, без посока в тъмното,
и дрипав скитник - дрехата ù се развява.
По щурчовото лоно си калесва стъпките,
а нощното поле до косъм я стопява.
И сриват се под късните й крачки, с ням въпрос,
безименни цветя, узряла ръж, пшеница,
а тя блуждае изранена, гълта пътя бос,
с кървавящите пети на мъченица.
Отива си, с джобове пълни с късни мигове -
прогонена, неискана и нецелуната.
Отива си, с присъда "Няма нищо сигурно",
и слива се в сълза последната секунда.
Тя носи в шепи за подарък толкова неща -
(сама не помни някой да ги е поискал).
Върви отчаяна и гладна, и плете крака,
и примирена свежда сянка все по-ниско.
Смален до запетайката на апостроф,
към хоризонта, силуетът ù топи се...
И няма никъде подслон за късната любов -
кому е нужно колело без спици?
Радост Даскалова
© Радост Даскалова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Радвам се, че те открих и даже малко ме е срам, че толкова късно!Страхотно интересен стил!
-
Вълнуващ, изискан стих!
Чудесен! -
"Отива си, а фаровете на насрещното
отхвърлят сянката ù - щрих по мантинела."
Много хубав стих! -
"Отива си, с джобове пълни с късни мигове "! Аплодисменти!
-
Хубав стих за ценители - май повечето от нас са били в плен на късната любов! Поздравления за стиха, много проникновен и вярвам, че доста хора се познаха там!
-
Валентин, Васил, Светлана, Ивон, Анна, Валентин Евстатиев, Силвия, Зинка, Санвали - благодаря ви за хубавите думи!
-
"Отива си, с присъда "Няма нищо сигурно",
и слива се в сълза последната секунда."
Много силен стих! Без думи...
Аплодисменти, Радост! -
Тъжно, но красиво!Аплодисменти!
-
... и примирена свежда сянка все по-ниско...
-
"И няма никъде подслон за късната любов -
кому е нужно колело без спици?"
Те спиците са спомените топли,
които ще завъртат се в съня ти.
Ще го изпълват с крясъци и вопли,
но пък ще осмислят и държат деня ти.
Хубаво стихотворение, Рег! Отново. А аз съм просто ненаситница
-
Отива си, с джобове пълни с късни мигове -много хубаво!!!
-
Много хубав стих. Поздравления, Радост!
-
Поздняя любовь... Приятно было читать.
-
Невероятна поезия! Останах без думи! Въртя се вече толкова време на това колело и няма спици, няма спици ...! Поклон, Радост! Благодаря ти!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
а нощното поле до косъм я стопява"
И аз така разтопих се от кеф! Страхотна си Рег!