Oct 22, 2013, 11:19 PM

Душата ми 

  Poetry » Other
832 0 18

 

Болката, връхлитащо раздираща,
нахлу със взлом в кървящата душа.
Разби я в миг на атоми блуждаещи,
а после я превърна във сълза.

Цялата съм в нея, тъй безпомощна,
(мигът зловещ обсеби ми света)
този свят, обърнал се наопаки,
дали ще върне  в мене  любовта.

Дали отново ще  усетя ритъма
на  есенния вятър във нощта.
Ще видя ли след листопада зимата.
Ще срещна ли с усмивка пролетта.
 
Душата ми на хиляди парчета,
(строшено огледало от кристал),
дано прозре на кармата завета
и пътя извърви, от Бог избран. 




© Таня Мезева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??