Дълго с тебе си мислехме, че вече сме двойка.
Вече имахме най-страшния навик да спим
с незатворени клепки, загледани в сива постройка.
И телата си криехме, голи, зад завеса от дим...
от цигарите твои, вечно горящи лекарства,
дето кротко танцуват тъга по лицето ти.
Този танц е пре-стар, а актьори в театъра
се дивят на играта и на... сърцето ми.
Но не знам докога ще съм тук. И не знам изобщо
този стар гардероб дали побира душата ми.
С закачалка опитах... Ала тя, мойта грозната,
няма спиране нощем, щом димен заспиш. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up