Не може
цял живот
душата ти
да бъде
на колене!
Все я мъчиш.
Все я учиш
как да говори,
как да върви,
как да мълчи дори.
Та кой си ти?!
Не ти,
тя тебе те роди.
И вместо да ѝ правиш
пози,
стани навреме.
Слънцето срещни,
умий лицето си,
очите отвори,
прекрачи съблазни
и съмнения.
Вдигни високо
челото на свойте дни,
бъди достоен
за душата си.
Защото не от страх,
от обич
тя на колене стои...
Вдигни я,
ако искаш да си жив.
© Кирилка Пачева All rights reserved.