Nov 28, 2017, 4:11 PM  

На колене 

  Poetry
541 0 0

Не може

цял живот

душата ти

да бъде

на колене!

Все я мъчиш.

Все я учиш

как да говори,

как да върви,

как да мълчи дори.

Та кой си ти?!

Не ти,

тя тебе те роди.

И вместо да ѝ правиш

пози,

стани навреме.

Слънцето срещни,

умий лицето си,

очите отвори,

прекрачи съблазни

и съмнения.

Вдигни високо

челото на свойте дни,

бъди достоен

за душата си.

Защото не от страх,

от обич

тя на колене стои...

 

Вдигни я,

ако искаш да си жив.

© Кирилка Пачева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??