Dec 2, 2015, 8:07 PM

Душата ми... 

  Poetry » Civilian
786 1 3
Душата ми...
Душата ми, самотна монахиня,
затворена в килията на тялото...
Тъжно гледа земната пустиня,
гдето черното превзема бялото.
Гледа и не вярва на очите ми!
Нима Светът така е оскотял?
Нима парите определят ритъма?
Часовникът на нулите е спрял...
Душата ми е толкова смутена.
Тя помни по различни времена,
когато хора, от любов родени, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пламен Капинчев All rights reserved.

Random works
: ??:??