Душата ми

Nov 6, 2008, 12:16 PM

Poetry

734 0 1

ДУШАТА МИ
Душата ми е - погребение.
На смъртния си одър в немощ вие.
И сама сред лицемерие ехидно
проси и проклина помирение
и сладостна забрава.
Невиждащи очи опипват мрака
да зърнат, та макар за миг,
най-свидното дете, което от мъката
самотно се роди.
Родилни болки,
сред неискреност родени, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Душата ми

Want to read more?

Random works