Душата ми...
Оставих спомените си, където
започва краят на Вселената.
И слънцето в очите ми не свети.
И мъртва е душата ми - ранената.
От дните ми съм вземал заеми,
които пропилях сред грешници.
И всичките лъжи са знаели,
че ме убиват прашни делници.
В една история, където
изгаря всяка вечер зимата,
видях, че синьо е небето, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up