Душата ми до срещата със теб -
спокоен пристан, царство на покоя,
оазис, в който тихичко расте
доволството ми от живота, моя!...
И ти се втурна като ураган
нечакано когато ни връхлита...
Завари ме в пустинята - керван,
безпомощен, от пясъка засипан...
Но нищичко не бе като преди,
след като всичко най-накрая свърши!...
В мига, във който ти се появи,
измамната илюзия се скърши!... ...