Душата ми е криво огледало -
усмивки и сълзи се там преплитат!
Като в зловещо място, запустяло,
бездомни, тъжни, мислите ми скитат!
Душата ми - изгубена вселена,
в която още призраците бродят!
На спомените, кървава арена-
по нея, диви ветрове се гонят!
Но Музата душата щом разплиска,
Пегаса яхвам и не се оглеждам!
От никого признание не искам,
летя и търся обич и надежда!