Душата ми е овдовяла

Oct 16, 2011, 11:53 AM

Poetry » Phylosophy

798 0 22

Душата ми е овдовяла...
Крещи в агония предсмъртна
без глас, раздирана отвътре,
уверено към дъното потъва...
Душата ми е овдовяла...
С апатия във тъмното се взира.
Уж вижда светлината в мрака,
но и не бърза да излиза...
Как ми се иска да я хвана!
Да я издърпам за ревера,
от дъното да я изтръгна,
към светлината да поемем... ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Душата ми е овдовяла

Want to read more?

Random works