Душата ми е пълна с твои мисли.
На тебе заприличах.
Безпределно...
Унифицирахме се...
Погледни -
навярно
не ни и възприемат
по отделно.
Мечтите ми се сляха
с твоя поглед
към бъдещите
истини
и друми...
И спомени
се трупат
като зестра,
и много
образи,
и много думи...
Топим си
залъка
във общо блюдо.
Споделяме
взаимната си вяра,
че Бог е с нас
и всичките етюди
с любов е режисирал
пред олтара!
© Руми Бакърджиева All rights reserved.
И не става според мен въпрос за изгубена самоличност, когато човек сам е избрал да бъде половинката от едно хармонично цяло.
(Всъщност признавам си, че въпреки многото ангажименти днес, не се стърпях да се логна точно заради този стих, който ми дойде точно по мярка в момента.) Благодаря ти Руми!