Jun 5, 2007, 1:15 PM

ДУШАТА МИ Е СКИТНИЦА... 

  Poetry
993 0 22
 

Сама се скитам във безвремие,

безпътна, по-прозрачна и от сянка!

Лутам се във безконечното съмнение

и боря се да не усъмна  няма...

Замлъкнала от болки и  тегОби,

обезкървена, лунатична бродя...

Крещя и късам нощните окови

и... дишам свободата, все се моля...
да се откъсна от жестокото поредие,

на скука, суета и безпардонност...

Замряла страст и тихо ежедневие,

жигосват ме в неистова повторност!
Душата ми надскача кръговрата,

излита от бездушното творение...

Би вдъхнала и сили за преврата,

на дълбокото, разяждащо падение...


05.06.2007г.

© Деси Инджева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??