Сама се скитам във безвремие,
безпътна, по-прозрачна и от сянка!
Лутам се във безконечното съмнение
и боря се да не усъмна няма...
Замлъкнала от болки и тегОби,
обезкървена, лунатична бродя...
Крещя и късам нощните окови
и... дишам свободата, все се моля...
да се откъсна от жестокото поредие,
на скука, суета и безпардонност...
Замряла страст и тихо ежедневие,
жигосват ме в неистова повторност! ...