Душата ми клета

Jul 20, 2020, 9:05 AM

Poetry » Phylosophy

859 1 0

Душице, моя, земно клета,
от земни чувства все обзета,
защо във мен живееш ти?
Какво животът днес ти даде,
щом вече в края се раздаде
и мъчи се да те стопи?
Един, животът ми се дава...
На смърт във края се предава,
за да остави и следа.
Кога животът се прекърши
и земното ми в миг се свърши,
ще се спасиш от таз беда.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Душата ми клета

Want to read more?

Random works