Душата ми копнее за простор,
а свързана е здраво със земята.
Тя взира се в небесния ефир,
но някак си подрязани крилата са.
А иска ù се в миг да полети
като орела волен и свободен,
високо над земята да кръжи
и да усети ласката на повея.
Окъпана от слънчеви лъчи
високо на скалите да притихне,
оттам да рее поглед, да се възхити
на Земята ни безбрежна, необятна.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up