Душата  ми огнена диша

Без вяра животът е пустош,

без радост тъмен затвор.

Без обич ограбена младост,

не е ли това човешки закон?

Душата ми огнена диша

и търси въпрос след въпрос.

Дните си бели препускам,

на моята вяра казвам здравей!

Израснах с моите облаци бели,

приятелка станах с вятъра мил.

Правдата търсих, като слънце горещо,

отговора крих плах и невеж.

И какво от себе си исках,

едно светло начало без край.

Живия въглен в ръцете си стисках,

какво пък, сърцето ми иска всичко да знае!