Dec 20, 2022, 11:14 AM  

Душата ми – премръзнал коледар 

  Poetry » Phylosophy
527 5 12

Душата ми – премръзнал коледар,
за обич и за здраве обикаля
града любим, като Балкана стар,
какво, че няма сняг и е разкалян

под гегата ѝ пътят каменист,
елхите са високо и далече...
разлиства тя небето лист по лист,
Луната ѝ прилича на геврече.

И тихо благославя всеки праг,
с добрите думи. Бог я е орисал,
да бъде скитник. Гост невидим, драг,
прозрял, че само с обич има смисъл

живота си до онзи кръстопът
(от който може връщане да няма)
да извървиш, че всъщност няма смърт,
щом в теб живеят Коледа и мама...

 

 

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Прекрасно е, Наде!
  • Благодаря ви!
  • Браво!
  • Благословен да бъде всеки праг! Хубаво пожелание, Наде! Благодаря! Светли празници на всички!
  • Иска ми се да кажа "Това е най- хубавия ти стих, особено, особено края!", но то, кое не е хубаво при теб, Наде!Думите ми не стигат, когато съдържанието е разбираемо и тогава влиза направо в сърцето! Весели празници!
  • Много прочувствен стих,Наде! Каква душа си само!
  • "Душата ми – премръзнал коледар,
    за обич и за здраве обикаля" - много хубаво, Наде!
    Желая ти цялата обич на света!
  • Много е хубаво!
    "да извървиш, че всъщност няма смърт,
    щом в теб живеят Коледа и мама..."
    Поздрав, Наде!
  • Много е хубаво, Наде!
  • Хубаво и красиво...
  • Тази твоя душа – "премръзнал коледар", която "за обич и за здраве обикаля", ми е така близка като усещане и излъчване, Наде! Светли Рождественски празници желая на теб и близките ти, мила!💕
  • Хубаво е!
    Нека винаги има топлина и любов, които да топлят душата...
Random works
: ??:??