На Дамян Дамянов
Поете, защо от света си отиде?
Със твоята смърт нещо скърши се в мен.
Чета, препрочитам пак
твоите книги,
но пуст е без тебе светът и студен.
Знам, няма тук вечност и всички сме смъртни,
а как ме боли, мисълта те зове.
Душата ми смутна в отвъдно
те търси
и в твойте човечни, добри стихове.
Остави след себе си път, не пътека, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up