Душата на дете

Feb 4, 2008, 8:52 AM

Poetry

1048 0 2

Детски плач проплака в нощта -
едно дете само в бялата стая,
не го прегърнаха нежни ръце -
те липсваха, бяха далече.
Самотата в себе си криеше,
мъка душата изпълваше,
сълзите горчиво преглъщаше,
сърцето от болка стенеше.
Поглед, изпълнен с копнеж
за нещо ново и непознато,
ръка някой да му подаде,
радоста от щастието да изживее.
Забрави то да пита
за майка и баща,
изговаряйки ги, чувстваше
само горчивина.
Животът й бе учител,
той я люлееше в разни посоки,
от него тя се научи
да почита и обича.
В съня си вижда онова момиче
и спомените се връщат,
познавайки жестоката болка -
не би причинила това на своето дете.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

пинда.св (Стоян Владов)

2008-02-27T12:54:53+02:00

Тъга.
natiii (Наташа Басарова)

2008-02-04T20:36:02+02:00

Много тъжно,но прекрасно изречено!С обич,Мими!