Душата на поета е загадка, обгърната в снежнобял воал. Под звездното небе в палатка, изживява радости и жал. Душата му е песен на цигулка, по-нежна и по-тъжна отпреди, блещука като мъничка светулка и кара и света да заблести. Няма топлина, сравнима с топлината в поетичната душа, няма по-красива и ранима, от нея и от нейните слова. Няма по-самотна, неразбрана, по-объркана и по-неясна, и въпреки кървящата си рана продължава да е тъй прекрасна...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.