Душата на поета - тя е рана,
кървяща рана потопена във сълзи.
И тази болка често неразбрана
сам Бог превръща в песен или стих.
Душата на поета - тя е птица,
на нея и е подарено да лети.
Пресъхнала в последна капчица водица,
горящата ѝ жажда я издига, за да продължи.
И този порив Той е вложил да повдигне
ранените ѝ смачкани криле,
да ги разпери със последни сили, за да стигне
над океаните дълбоки, до непристъпни върхове. ...