Apr 4, 2008, 11:34 AM

Душата на поета 

  Poetry » Phylosophy
583 0 9

Душата на поета

 

Крилете си тя иска да разтвори -

душата ми, о, музо, вътре в мен -

да полети към златните простори,

да се прости със сенчестия плен.

 

И таз душа раздрана, мъчна,

аз искам волно да кръжи

из светове, където не е скучно,

където времето не и тежи.

 

Тогава радостта ми ще е пълна,

ще съм способен да мечтая и творя,

ще чуя екота на мрачни мълнии

и ще нахлуя с остър меч в света.

 

Свободно ще се боря с мисли долни,

с коварни, низки същества,

ще чувам гласове доволни

и в радост, в радост ще трептя.

 

© Нико Ников All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??