Feb 23, 2014, 12:11 AM  

Душата на скитник... 

  Poetry » Phylosophy
433 0 1
Душата на скитник...
Да бродиш по отъпкани пътеки към едно далечно утре.
Следа в следите да оставиш жадуван лъч не ще завариш.
Вървейки с наведена глава твоите стъпки ще отекват само в тъмнина.
И ето я нощта... Не можеш да пребориш слабостта, която те владее,
а искаш да го сториш преди душата ти да изтлее.
Държиш се с мрака за ръце, дъхавият студ ти е утеха, а стъпките в нощта небрежно се редеха.
Луната е обгърната от загадъчно сияние и с жестоката си красота те връща към едничкото желание за усмивка на сутринта.
Избягай надалеч, не се превръщай в лъч от призрачна дъга и залеза и изгрева с ръце обгръщай, за да не ти навява часовникът тъга.
Стрелките сочат - дойде часът и сърцето лудо ще забие от спомен тъй дълбок за утрото, което покрай тебе ще завие!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тони All rights reserved.

Random works
: ??:??